Верен до последния си дъх

Щом помена за него
в главата ми се съживи,
обич неспирна за родината обземаме.
Тоз велик до Бога дякон
живота си за нас е дал.
Девет години скитал се е той
из гъстата гора и огнената трева
без любовта на чуждата земя.
Всички злосторници него дирили са.
Дето люде него са срещнали са му думали: 
"Бягай Василе, бягай, в чуждата земя се скрий!
Недей при тия църни араби стой."
Но той не ги послуша.
Остана верен до последната си капка кръв и дъх.
Уж на този лъв безстрашен всички сънародници помагаха
и кланяха се,
а увисна там добрия родственик
без дума на уста,
без блясък в очите
без свободната страна.

Стихът е от конкурса “Стих за Левски”