Марина, Ани и техните приятели – IV глава

Тя тичала, тичала, и най-накрая стигнала до едно място, на което имало златни маргаритки. Откъснала една и направила това, което казала девойката. Елизабет се появила и попитала:
– Какво искаш, Марина?
– Ти знаеш името ми? – казала Марина.
– Да, аз знам всичко за теб. – казала Елизабет.
– Добре, кажи ми тогава какво да правя с ключовете? – попитала героинята.
– Аз не мога да ти помогна, но знам кой може да ти каже какво да правиш с ключовете. Ако наистина искаш да освободиш Беларидия, тогава трябва да отидеш при злия магьосник Арондекс, който живее на края на Страховитата гора. Той знае тайната, но не я е казвал на никого. Когато пристигнеш той ще те попита коя си. Ти му отговори “Аз съм Марина, пратеничка на Елиза, дъщерята на гората, добротата, чистотата, любовта на цялата земя!” После трябва да разбереш тайната на Ключовете. Когато Злият Арондекс ти разкрие тайната, ти го помоли да ти даде подслон. Сигурно ще те затвори в една стая, където няма нищо, освен легло. Ти не се притеснявай, а заспивай. Сутринта стани много, много рано, влез в стаята, където той спи, вземи ключовете и избягай. Когато стигнеш в гората, свирни три пъти и аз ще дойда да те преведа дотук.
– Добре, Елиза, а сега лека нощ! – казала Марина и се сгушила в одеялото.
– Лека нощ! – пожелала Ели и веднага заспала.

На другата сутрин Елизабет събудила Марина и я изпратила на път. Марина бродила, бродила, бродила и накрая стигнала до една гора. В началото на гората имало табелка, на която пишело с мастилени букви “Страховитата гора”.
– Значи някъде тук трябва да е къщата на Арондекс – помислила си нашата героиня и тъкмо когато разглеждала цветята, пропаднала надолу...

Марина, Ани и техните приятели – I глава
Марина, Ани и техните приятели – II глава
Марина, Ани и техните приятели – III глава
Марина, Ани и техните приятели – V глава