Поточе

Притихнало до скоро, отново то е живо,
Румящо и свободно – истински щастливо.
Омайната му прелест, сега е обновена,
Летяща и прекрасна, отново окрилена!
Едничка сила нова – сега му е водата,
Туй истинско и нежно крило на свободата!
И винаги красиво – сега или на есен,
Дето път му мине – дарява радост, песен!
Водата – тя не спира – бурна и пенлива
А няма гледка, знайте, от тази по-красива!

Участва в конкурса “Акростих за пролетта”